„И той е 16-годишен, но е от друга Вселена! Продължавам да вярвам, че някъде около нас все още мъждука искрица надежда!“ — с тези думи журналистът и оператор Иван Янев реагира във Facebook след новината за жестокото убийство в Пловдив, извършено от група тийнейджъри, и припомни случая с момчето, което три поредни дни доставяше вода и храна на пожарникарите край Сунгурларе.
В поста Янев разказва как е срещнал момчето в опожарената гора и как впечатлението му трайно го е белязало.
Среща в пепелта
„Дрехите ми миришат на дим и умора, а в очите ми още стои картината на опожарената гора“, пише Янев, който заедно с колегите си от Бургас — Давид и Мила — влязъл навътре в изгорялата местност за пряко включване. Търсели не само подходяща гледна точка, но и обхват сред пейзаж от овъглени стволове и дълбока пепел — всяка стъпка потъвала до глезените.
От маранята се появил силует: високо момче на малко колело, което едва държи равновесие по прашния път. То се приближило и спрело до екипа. „Вие кои сте?“ — попитало с глас без страх. „Не съм ви виждал в гората. Аз съм тук от три дни.“
Когато мълчаливата добрина говори
Янев описва детайлите, които го направили да спре: опесъчени, обгорели крака, маратонки, които сякаш са „опечени“, и стара брезентова торба от противогаз през рамо. От нея стърчали гърлата на бутилки с вода — общо седем литра. Момчето, което се представило като Даниел и казало, че е на 16 години, обяснило: „Пет литра за хората“ и „и два за животните“.
Даниел казал, че е от София, но прекарва лятото при баба си в Сунгурларе. От началото на пожара — вече три дни — той не е спирал да обикаля с колелото по опасните пътеки, за да подава вода и храна на пожарникарите и на доброволците. Без поза, без търсене на слава — просто прагматична помощ в разрухата.
В разговора има и човешки минидетайли: Даниел разказал как преди ден намерил „малка катеричка, почти припаднала от жегата и дима“. „Дадох ѝ водичка, тя пи, пи и после избяга в гората“, споделил той и се усмихнал. Това малко действие, посочва Янев, променило възприятието му за младежта.
Янев нарича Даниел „като Феникс, роден от пепелта“ — символ на надеждата сред опустошението. Родителите на момчето били държавни служители; той добавя, че знае в кое училище учи, но в емоцията не го запомнил. Понеже Даниел е под 18, Янев отбелязва, че за да се покаже лицето му по телевизията, е необходимо съгласие от родителите и обещава да ги потърси.
Контраст и послание
В поста си Янев прави ясен контраст: докато в общественото пространство е разтърсени от „жестоко убийство в Пловдив, извършено от група тийнейджъри“, има младежи като Даниел, които помагат без шум. „Срещнах Даниел в гората, но не убиваше, а спасяваше….“ — пише той и признава, че би искал такива хора да са политици: „Искам такива да са ни политиците – сърцати и самоотвержени. Искам той да стане политик, но веднага си давам сметка, че това едва ли ще се случи. Прекалено скромен и добър е за този свят.“
Преди да се отдалечи, Даниел казал: „И утре ще съм тук.“ Янев завършва с надеждата да го срещне отново и с пожелание пожарът най-накрая да бъде угасен, за да може историята на „малкото момче с голямото сърце“ да стигне до повече хора.
Последна промяна: август 12, 2026
