“И той е 16-годишен, но е от друга Вселена! Продължавам да вярвам, че някъде около нас все още мъждука искрица надежда!” Това са думите на журналиста и оператор Иван Янев във Facebook, с които той връща вниманието към историята на Даниел — момчето, което три поредни дни помагаше при огнения ад край Сунгурларе. Янев връзва случката с шокиращото убийство в Пловдив, извършено от група тийнейджъри, и поставя акцент върху добротата сред младите.
Срещата в опожарената гора
“Дрехите ми миришат на дим и умора, а в очите ми още стои картината на опожарената гора”, пише Янев, и разказва как влизането в изгорялата местност със служебните колеги от Бургас — Давид и Мила — приличало на влизане в друг свят. Двама отстрани стояли овъглени дървета, пепелта потъвала до глезените, а тишината се късала само от вятъра. Именно в тази сцена се появил силуетът на едно момче на колело.
Момчето спряло до екипа. “Вие кои сте?”, попитало с глас без страх: “Не съм ви виждал в гората. Аз съм тук от три дни.” В първия момент Янев не обърнал внимание — техниката и подготовката за репортаж заели мислите му. После забелязал обгорелите крака, маратонките, които сякаш били “опечени” от жегата, и брезентовата торба от противогаз, през която се показвали гърлата на бутилки.
Какво носеше Даниел
Момчето, което се представило като Даниел и казало, че е на 16 години, разказало, че е от София и прекарва лятото при баба си в Сунгурларе. От торбата му излизали бутилки, които общо събирали седем литра вода. “Пет литра за хората”, обяснил той, “и два за животните”. Без показна гордост разказал и за малка катеричка, която преди ден почти припаднала от жегата и дима — дал ѝ вода, тя “пи, пи” и после избягала.
Действията му не били театрални. Янев описва Даниел като човек, който не търси слава — просто чисто и неподправено желание да помага. Момчето обикаляло с малкото си колело по прашните и опасни пътеки, доставяйки вода и храна на пожарникарите и доброволците, които били на фронта срещу огъня.
Родителите на Даниел били държавни служители. Янев споменава, че му е казано и в кое училище учи, но в емоцията не запомнил подробността. Поради възрастта му — той няма 18 години — журналистът уточнява, че за показване на лицето му по телевизията е необходимо разрешение от родителите и планира да ги потърси, защото смята, че тази история трябва да достигне до повече хора.
Надежда срещу отчаянието
Разказът на Янев служи като контрапункт на другата, страшна новина за тийнейджъри, които са извършили жестоко престъпление в Пловдив. “Срещнах Даниел в гората, но не убиваше, а спасяваше….”, пише той, и призовава да се обърне внимание и на примери на самоотверженост и човечност сред младите.
В текста Янев стига и до лична надежда: “Искам такива да са ни политиците – сърцати и самоотвержени. Искам той да стане политик, но веднага си давам сметка, че това едва ли ще се случи. Прекалено скромен и добър е за този свят.” Последните думи, които му чул, били: “И утре ще съм тук.”
Историята на 16-годишния Даниел остава прост пример за това как един млад човек може да реагира пред лицето на бедствието — с конкретни действия, бутилка вода и топла храна в ръка. Янев завършва с надежда да го срещне отново и с надежда пожарът най-накрая да бъде угасен, за да може да довърши разказа за “малкото момче с голямото сърце”.
Последна промяна: август 12, 2026
